Муньо и Муна по алеята вървят и вече трети пакет семки си плющят. 
Всеки срещнат ги гледа и си мисли,че от скоро са се влюбили,а не знаят,че от сутринта са се изгубили. 
Муньо се загледа пред една лъскава витрина,видял вътре Лас Вегас на картина.Решен да я купува тръгна продавачката да пита колко струва.Муна взе да нервничи,отдалече и личеше,че скъперничи. 
-Айде бре Муньо,дай по-бързо да вървим,още малко ще заспим.По продавачката обаче мъжа нещо се заплесна.. 
-Гледай,гледай,блузата на тази колко тесна.. 
Изведнъж жената кресна: Бързо Муньо тичай, ей го влака. 
С бодра крачка тръгнаха,но тя пак рече: 
-Въй,забравихме си сака. 
До небесата вдигнаха те пара ,смятайки,че тръгнали са към пазара,за късмет обаче изпречи им се лъскавата аерогара. 
През вратите сръчно Муньо влезе,а пък Муна с предложение излезе.С недобрите си чуждоезикови познания,прочела тя  в една светеща табела някакви послания. 
-Мъжо,дай на там да тръгнем.На пазара точно ще се върнем, да си вземем сака,че най-накрая за село да си хванем влака. 
Русокосо момиче насреща им застава,учтиво всеки минал покрай нея поздравява. 
За някакви билети взе да им говори,а пък Муньо пусна пак розовите щори. 
Муна логично си помисли "цена за пътя пряк до пазара тука трябва да се преговаря". 
Муньо изчервил се пита колко ще им струва,а личи си как флиртува. 
Жена му разбрала за цената изстреля се във небесата. 
-Връщаме се ний да си търсим сака, а пък ти искаш цели сто пъти колкото цената ни за влака. 
Момичето,учудено взе да се взира,на Муна и се стори,че гледа и сейра. 
Тъкмо да извряка,на мъжа и му прищрака.Тук е място да ви кажа,че от дете тенисист е искал той да става, 
но така и до днес случай все не се отдава. 
Без да мисли много плаща той за два билета и с това слага край на сета. 
Даже без да знаят ,след минути се оказват в самолета. 
Сред облаците извиси се той.Муна притеснена взе да вика "Стооой". 
Бая ми ти на хората мърмори,естествено и със стюардесата поспори. 
Накрая взе,че мирна и носа си гордо вирна.Сдоби се и с бинокъл,навън долу да следи, 
стратегия за завръщането към пазара да гради. 
Само чудно как това се случи,от тази височина Муна се провикна разпознала тя във мрака къщата им,че дори и сака. 
Дето само толкова се мръщи,през цялото време "бил си той във къщи". 
И Муньо доволен остана , всичко потръгна по плана. 
А пък едно момченце седнало пред тях взе да пляска и да пее : 
"Саамооолет, давай газ, ние летим за... Лас Вегас"!!!...