За мен е чест!
Започвам с тези думи,защото това изпитвам вмомента.От дълго обмислям този проект.Желанието ми да Ви представя част от себе си,част от своето мислене,част от "своето шоу" сега е факт.Прозовавам Ви посещавайте този блог.Тук ще намерите това,от което се нуждаете,не изкривено,копирано и преобразено мнение,което сте чели стотици пъти,а мнение,което ще ви накара да се замислите малко или много.В този блог Не желая да съм статист и да отразявам новини и събития,които ме карат да се чувствам смачкан и потъпкан,запратен не на последния ред а дори извън залата,не желая да се оплаквам и да мрънкам колко години живея така и така,защото много добре знам,че по този начин живееш и ти,и той и тя и всички те,които се грижат за статиската и за мрънкането в този дом,наречен България.За да е една пиеса велика на сцената е нужен понякога и един талант,но представете си,ако всеки е талантлив и придава своето за да остане тази пиеса завинаги,ако публиката се вдъхнови дотолкова,че всеки един от нея се качи на сцената и да изкара наяве своят талант.За да открием верният път към промяната ни трябва малко тишина,за да можем да чуем гласът в себе си.Не медийният глас-на статистиката или гласът на песимиста,който е толкова отчаян,че от напрежение незнае когато го питат"Ти за какво се бориш,какво всъщност искаш?"и този глас от умора и отчаяние отговаря "Ами искам онези да се махат,да си вървят,стига толкова така сме живяли"(това е примерен глас,извадка от моите впечатления за гласът на народа повреме на протести-а изводът от това,че и политиката и протестиращите продължават да действат и говорят едно и също,колкото и години да минават).На този въпрос аз бих отговорил така:"Имаме нужда от идей и ние ги имаме,тук сме защото държавата има нужда от нас и ние от нея,ние всички сме държавата,ние и всеки интелигентен и способен човек е готов да даде всичко от себе си,защото днес се гради това,което ще е утре и занапред".
На 25 години съм,млад човек роден и живеещ в София,родна България-държава,която може повече и заслужава повече!Живеем под едно небе,споделяйки едно ежедневие,оцветено в сиво....Ако в училище класът е толкова беден,че всеки има една единствена цветна боичка за да нарисува картината наречена "Нашата родина",но,ако все пак всеки един услужи на останалите си съученици със своята боя,то картините,на целият клас ще са уникални,богати и наситени на цветове.По-късно в междучасието децата са толкова гладни,а разполагат някой с филия и сиренце,кой с домат и сол,друг пък със салам и десерт,но всички те решат да споделят храната си,тогава ще вкусят от собствената си рецепта за нещо истинско,символизиращо добродетелите ни като сила над глада и над лошото....  по-късно в час по математика учениците които разбират задачите,ако помогнат на тези които по-късно им помогнат по физика знанието ще е достъпно за всеки.Така се ражда обединението,което прави силата,така тези деца утре се учат да работят обединени в една мисия с една цел.А не да наричат обединение партия,която знае,че,ако се придържа приципите на друга партия ще се задържи и ще е част от власттаИ така се получават споровете,които на висок глас(гласа е властта,която всеки си мисли,че е в краката му) по този начин няма как да стигнат до една обща ползотворна теза за всички ,а камо ли обединение,което да доведе до успех и напредък.
Дадени са ни толкова много добродетели,като качества,ако развиваме тях,а не негативизма и рутинните чувства завист,безхаберие и агресия,когато нещата не вървят, то можем да ги задвижим  така,че и да ги оправляваме.Нужното гориво, за да се движи живота ни напред и да потръгне в добра посока е позитивно мислене,съчетано с вяра и целенасоченост.За да съществуваме са ни нужни светлина,вода и въздух,но,ако искаме да живеем,а не просто да съществуваме ни трябват позитивно мислене,вяра,обединение.Позитивното мислене е светлината,озаряваща ни и най-тъмните пътеки,така,че да не спираме да се движим,вярата е глътката вода,когато имаш нужда да изминеш още дълъг път,обединението е атмосферата,въздухът,без който сме заникъде.Когато ти е тежко си поемаш дълбоко въздух,така и когато си сам и имаш нужда от подкрепа за да ти олекне и за да си по-силен!
Един народ,един отбор,една мечта!Всички за всеки и заедно все напред или никой за никой и наникъде?!